За книгата: година / Тя имаше крила на две…. не! Четири пъти по-голям от нея. Всяко перо на крилата беше спретнато, сякаш изпипано от майстор, снежнобяло и само на върховете имаше бургундски оттенък. Когато ги гледаше, изглеждаше, че те могат не само да обгръщат със своята лекота и топлина, но и да се скрият от заплаха, да се скрият и защитят. Исках да ги докосна и да видя дали наистина се чувстват копринени на допир. Богове! Как й отиват тези крила! По някаква причина си мислех за това, а не за факта, че пред мен „създанието“ не беше от този свят. Тя ме привличаше, привличаше, хипнотизираше. И тези крила... Просто са страхотни. Божествено! И толкова недостъпен за простосмъртния. Все пак тя е ангел на Любовта. Въплъщение на чисто и непорочно чувство. и аз... Просто смъртен.